Общуване с юношите

“ДА ПОДАДЕМ ПРИЯТЕЛСКА РЪКА, ДА ПРОЯВИМ СЪПРИЧАСТНОСТ, ДА ИМАМЕ ДИАЛОГ С ТИЙНЕЙДЖЕРИТЕ”


Днешните младежи обичат лукса, имат лошо поведение, презират всякакъв авторитет, не зачитат възрастните. Вече не стават, когато възрастен влезе в стаята, лапат храната и тиранизират учителите си.

Дали това описва вярно тийнейджърите днес? Да помислим внимателно преди да отговорим. Това оплакване да вметна е писано преди 2300 години от Сократ.

Обаче, ако днес имаме подобно отношение към тийнейджърите, които са в дома ни, в училището ни, тогава имаме проблем в отношенията, който неминуемо ще прерасне в проблем с общуването. Защото юношите са като цъфналите цветя – те се обръщат към слънцето на родителската любов и благодарност, или...се затварят, за да се запазят от критики, или стават агресивни, за да се защитят.
Много важен е диалогът, той е нещо повече от това да ми се даде място да кажа моите думи и аз да дам право на другия да каже своите. Диалогът влючва и слушане. Всички ние сме различни. И не можем да имаме диалог, ако не зачитаме тази разлика. Как бихме могли да изградим мост през пропастта, ако не съзнаваме, че такава пропаст съществува? Как мога да общувам с теб, ако не видя как изглеждат нещата от твоята страна.
Целта на диалога никога не е да убеди другия да приеме твоето мнение или ценности, или гледна точка за света, той по-скоро е, за да създаде разбиране – климатът, в който може да се осъществи общуването.
Когато родители, учители и юноши се разбират няма пропаст между поколенията. Но разбирането идва само чрез общуване, чрез диалог.
Ако гледаме тийнейджърите като на хора, незрели в основата си, като бунтари, твърдоглави, безотговорни, непочтени, ще бъдем склонни и да ги третираме като такива. И когато те се опитат да правят нещо, ще ни се стори трудно да зечетем правото им да изложат своето мнение. Нещо повече, ако очакваме от тях да бъдат лоши, те наистина ще бъдат лоши, ако очакваме от тях да бъдат бунтари, те ще бъдат именно такива. Психолозите наричат този принцип “самоизпълняващо се пророчество”.
Самоизпълняващото се пророчество представлява следния принцип – както една личност чувства себе си или другите, така и постъпва. Много често забелязваме само това, което се прави лошо. Обвиняваме : Ти си мързелив, ти правиш само лоши неща, ще те лиша от това и онова! И какво се получава детето мисли, че е лошо и мързеливо, защо тогава да се старае. Негово внимание има за цел ответно действие / за съжаление – негативно/ , безотговорността му нараства и то изпълнява очакванията на другите – лошо поведение, лоши оценки. Взаимните отрицателни чувства правят диалога още по-труден.
За доброто на тийнеджъра е да отстраняваме негативното. Да забелязваме положителното, да намираме начин да възнаграждаваме положителното. Резултатите? Ще имаме добри положителни взаимоотношения и по-добро общуване, та нали това е целта ни?
Ние трябва да вярваме, че едно добро отношение е възможно, а след това да намерим начини да го установим.
Разбира се юношите от време на време действат безотговорно. Още не са достатъчно израснали, затова не можем да очакваме от тях да бъдат зрели, колкото нас. Но да забележим добрите им качества, които проявяват. Ами тяхната енергия, техните способности, чувствата на другите, особено на равните на тях. Изобщо юношите са храбра тайфа, готова да си строши главата за това, в което вярва и да обяви кръстоносен поход.
В опита си да предадат вестта: “Болно ми е! Няма ли кой да ме изслуша, няма ли кой да държи на мен, който да ме приема такъв какъвто съм и въпреки това да ме обича?, тези юноши се опитват да бягат от своя проблем чрез лошо поведение, чрез опиати или сексуални перверзии. Трябва да имаме очи за положителното и да направим така, че те да разберат, че сме благодарни защото съществуват, че са важни за нас.
До голяма степен отрицателното поведение, което наблюдаваме като бягства, арогантно поведение е прочее е просто един неумел начин те да кажат: “Моля ви, чуй те ме, разберете ме!”
Те копнеят за положително отношение от страна на техните родители и от другите значителни личности в живота им.
Трябва да избягваме “хлопването на врата под носа им”, това прекъсва общуването.
За да бъде тази врата винаги отворена не трябва винаги да им заповядваме, това ги кара да се чувстват така, сякаш някат избор. Да ги заплашваме непрекъснато, защото те се чувстват ограничени и като че ли вървят по трябва да вървят в тясна пътечка, иначе ще ги уличат в нещо. Критикуването – “Защо не си употребяваш главата, за което е предназначена?” – това унищожава достойнството им.
Да помислим за миг как бихме се чувствали ние, ако непрестанно ни заповядват, мъмрят, разпитват, критикуват открито
Хладните отношения са като айсберга,, при който надводната част е само една десета от общата маса. Когато го гледаме отгоре е лесно да забравим, че има и скрита под водата част.
Подобно на айсбергите поведението на тийнейджърите има видими и невидими аспекти. Всеки път, когато виждаме нещо, което не харесваме – независимо дали то е дързост, нахалство, лоши думи или дразнещо и враждебно действие – всичко това е върхът на айсберга. Като по-възрастни сме склонни просто да се освободим от поведението, което намираме за обидно и дразнещо, възможно по-бързо и по-лесно. Наказваме, крещим или заплашваме, опитвайки се да променим поведението. Но, ако не е излекувано основното “подводното” чувство, причинило поведението, тогава някакви други подобни действия ще се проявят рано или късно. И това второ поведение може да бъде по-лошо от онова, от което сме се опитали да се освободим първия път.

И ще завърша със следното:
Някой върви напред и по поставя пътищата предупредителни значи “От тук да се минава”, а тук има смисъл да се построи мост над пропастта”. Надявам се , че ще стремим да добри строители Нашата вяра е способна да превръща възможността в действителност!

Трябва с разбиране, деликатност и търпение да приемем хората с проблеми, хората с увреждания, “трудните деца”, защото място под слънцето има за всеки от нас.


15.04.2008 година
Катя Недева